Бонитиране на зайци

Бонитирането е важен момент в развъдно-подобрителната работа при зайците. Бонитирането на зайци определя племенните им качества на основата на комплексната оценка и се извършва по следните показатели: породност, живо тегло, телосложение, цвят, гъстота и изравненост на космената покривка, пухова продуктивност (при породите за вълна) и плодовитост.

Бонитирането на зайците се провежда обикновено през ноември и декември, когато линеенето е приключило и космената покривка е в най-добро състояние.

Преди бонитиране всички категории зайци в зайцефермата трябва да бъдат в развъдна кондиция. Това налага 15-20 дни преди бонитирането дажбите на някои зайци, при които има затлъстяване, да бъдат намалени, а при отслабналите - увеличени. Непосредствено преди провеждането на това мероприятие се извършва ветеринарен преглед на всички зайци. Тези от тях, които са болни или съмнителни за заболяване, се бракуват и не се допускат до бонитиране.

В резултат на бонитирането всички животни от едно стадо получават класна оценка. Получилите най-висока оценка се използват за попълване на племенното ядро и останалата част на стадото. Съставят се планове за подбор на двойките, отглеждането на племенните млади животни, закупуването или продажбата на племенни зайци и т. н. Данните от бонитирането се използват за съставяне план за селекционно-племенна работа, оценка на извършената развъдно-подобрителна работа, начина на хранене и отглеждане на зайците.

Възрастните зайци от породите за комбинирано използване се оценяват по породност, живо тегло, телосложение, оцветяване, гъстота на космената покривка, изравненост на космената покривка и плодовитост.

Ремонтните млади зайци и младите зайци, продавани за разплод на възраст 2-3 месеца, се оценяват по породност, живо тегло и телосложение.

Възрастните зайци от породите за пух се оценяват по породност, живо тегло, телосложение, пухова продуктивност и плодовитост.

При преценката по породност към чистопородните се отнасят тези зайци, които са родени от родители от бонитираната порода. Чистопородността им се установява от зоотехническите документи. Към тях се отнасят и зайци-кръстоски от 4-то поколение, които са получени чрез поглъщателно кръстосване, с добре изразен тип за породността.

Преценката на растежа и развитието на зайците се базира на индивидуалните данни от живото тегло, взето през различните им възрасти с точност до 0,1 кг.

Преценка по телосложение се извършва окомерно по степента на развитие на костите, ширината и дълбочината на гърдите, формата и размера на главата, линията и формата на гърба, здравината и постановката на краката.

Като големи недостатъци в телосложението се смятат слабите и лошо развити кости, шаранообразният или провисналият гръб, тесните и плитки гърди, изкривените и неправилно поставени крака, срязаната или провиснала крупа.

По-малки недостатъци са неправилната или нетипична за породата форма на главата, увисналите и несъответстващи на породата уши, провисналият корем и недостатъчно развитите гърди.

Зайците с големи недостатъци в телосложението се изключват от племенно използване.

Преценката по гъстота на космената покривка се извършва окомерно, чрез палпация (опипване) и по големината на дъното на розетката. По големината на дъното на розетката тя се определя чрез продухване на косъма в областта на гърба и страните срещу направлението на косъма.

Преценката по изравненост на космената покривка се извършва чрез съпоставяне големината на розетките в областта на крупата, гърба и поясницата.

Преценката по цвета на космената покривка при зайците за месо и кожи се извършва окомерно на дневна светлина. При животни със зонално оцветяване на осилестите влакна тя става по характера на розетката на бута, гърба и страните, като едновременно се отчитат количеството и контрастността на образуваните кръгчета. Зайците с нетипично за дадената порода оцветяване на космената покривка се бракуват.

При възрастния заек от породите за пух се определя от количеството пух, получено за цялата година, а при младия - от сумарното количество, получено, когато той е на дву- и четиримесечна възраст.

Преценка по плодовитост при възрастните зайкини се прави според отбитите най-голям брой зайчета от две озайчвания. Плодовитостта на мъжкия разплодник се оценява по процента на оплодените от него зайкини в продължение на цялата производствена година.

Млади зайчета на възраст два или три месеца получават клас при бонитировка по показателите породност, живо тегло и телосложение.