Белгийски великан - Фландър

Белгийският великан е най-старата порода, която човек е създал. Данни за съществуването и се срещат още от ХVІв. Създадена е в Белгия, провинция Фландър, откъдето е получила наименованието си. Зайците са едри, с дълго, широко и замускулено тяло. Ушите са големи, плътни, широки и изправени. Гърдите са широки и дълбоки. В областта на шията възрастните животни имат добре развита кожна гънка(гердан). Живата маса на възрастните зайци е средно 6 - 7кг, но отделни индивиди достигат 12кг. Дължината на тялото е 65 - 70см, но достига и 90 - 100см.

По цвета на космената покривка зайците от порода белгийски великан се различават четири разновидности.

I. Сив (по-светъл или по-тъмен). Осилестите влакна имат различно оцветяване по дължината. Долната част е гълъбовосиня, средната - жълта и горната - черна. Съчетанието на тези цветове дава жълтсникавосиво оцветяване на космената покривка, което много прилича на цвета на полския див заек. Пуховите влакна имат гълъбовосин цвят. Коремът, вътрешната страна на краката и долната страна на опашката са светли до бели. Смята се, че този цвят е най-стар и най-разпространен за зайците от породата белгийският великан.

II. Тъмно сив, подобен па цвета на кенгуро, с черни и тъмносиви осилести влакна, равномерно разпределени по цялото тяло. Пуховите влакна са с гълъбов цвят. Коремът и вътрешната страна на краката имат по-светло оцветяване.

III. Железно сив. Характеризира се с ръждива космена покривка и сивобяла искра. Осилестите влакна имат зонарно оцветяване. В основата са гълъбовосиви, по средата кафяви, а на върха черни. Пуховите влакна имат сивогълъбово оцветяване.

IV. Черен цвят по цялото тяло със съвсем слабо просветляване по корема, вътрешната страна на краката и долната страна на опашката. Пуховите влакна имат тъмногълъбово оцветяване. Зайците с черен цвят на космената покривка се срещат по-рядко. Цветът неустойчиво се предава на поколението.

Белгийският великан е много плодовит. При едно раждане дава 6-8 зайчета, но има случаи и на много повече. Зайчетата се раждат със средно живо тегло 60-65-70 гр. На едномесечна възраст достигат 700 гр., на 2 месеца - 1700 гр., на 4 месеца - 2700 гр. и на 6 месеца - 3900 гр.

Белгийският великан е сравнително къснозряла порода зайци. Обикновено се пуска в разплод на 8-10-месечна възраст.

У нас зайци от породата белгийски великан се отглеждат отдавна. Тъй като той е по-взискателен по отношение на храненето и по-специално към концентрираните фуражи, той е доста издребнял. Освен това белгийският великан е кръстосван с чинчила, кочовати зайци, местни и други породи, вследствие на което породата не е запазена в първоначалния си вид.